Словата ти, Поете...
Словата ти, Поете…
Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми,
ще мине през тунелите на Мрака.
Надиплени „китайски дракони” –
Словата ми, ще дирят Светлината.
Като восък ще ви жарне сухата им жажда –
недейте да ги жалите, че плачат –
горяха, още докато ги раждах и
пищяха, в скръбен стих кога ги вграждах.
Ала в страховете си, те мен спасяваха –
ръмжаха на неправди, демони и бесове,
що плашеха сърцето, и ме оскотяваха;
и Мир даруваха ми, те – езичните ми Богове!
Не искам Думите ми да останат без зеница,
като хербарият на мама – „еделвайсът бял” –
сляпа белова – прободено сърце с карфица
или вестник на бюфета, от бабини години оцелял…
Горете ги – где Поетът е обречен да забрави!
Ако – не – дайте ги на птици! Нека ги кълват!
Че ще пита Бог – „В браздата си, какво остави?”
– Думи сях - нека жъне който има плуг и сърп!
Мир да бъде над Праха ми! Мир – и на Палача!
Пепелта им изпратете – сгъната във Оригами –
до „Оня свят”… и до Душа ми – та ако изплача:
„Ели, Ели, лама савахтани”?! – ща да чуя:
„Словата ти, Поете, не са оковани”!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
