Словата ти, Поете...
Словата ти, Поете…
Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми,
ще мине през тунелите на Мрака.
Надиплени „китайски дракони” –
Словата ми, ще дирят Светлината.
Като восък ще ви жарне сухата им жажда –
недейте да ги жалите, че плачат –
горяха, още докато ги раждах и
пищяха, в скръбен стих кога ги вграждах.
Ала в страховете си, те мен спасяваха –
ръмжаха на неправди, демони и бесове,
що плашеха сърцето, и ме оскотяваха;
и Мир даруваха ми, те – езичните ми Богове!
Не искам Думите ми да останат без зеница,
като хербарият на мама – „еделвайсът бял” –
сляпа белова – прободено сърце с карфица
или вестник на бюфета, от бабини години оцелял…
Горете ги – где Поетът е обречен да забрави!
Ако – не – дайте ги на птици! Нека ги кълват!
Че ще пита Бог – „В браздата си, какво остави?”
– Думи сях - нека жъне който има плуг и сърп!
Мир да бъде над Праха ми! Мир – и на Палача!
Пепелта им изпратете – сгъната във Оригами –
до „Оня свят”… и до Душа ми – та ако изплача:
„Ели, Ели, лама савахтани”?! – ща да чуя:
„Словата ти, Поете, не са оковани”!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Вальо!
-
Много Истинско Стихотворение!
-
Давид, Нине - благодаря ви за хубавите слова!
-
Мъдро и силно...с много подтекстове....
-
Поздравления, Ренета... грабна ме от първия до последния ред! Отлично!
-
Прегръдка, Силве!
-
😘😘😘
-
Колко ме трогна, Иржи!
Благодаря и добре дошла на страничката ми! -
Страхотен стих,Ренета!Има толкова истина,и послания,че ще си го архивирам и чета често,защото аз, да си призная ,съм малко роб на сантиментите...които нямат никакво значение за другите,освен за мен...А творчеството,,ако е стигнало до сърцата на потребителите,то остава завинаги!Впечатляващи са посланията ти,възхищавам ти се!!
-
Обичам те "Надникченце" - Силвенце!
Добре си ми дошло момиченце! -
-
Достигнаха до нея огнени слова
от Жерав в Жар-птица пожела
да се превърне тя
но на Поета му отива
да бъде Птица Феникс
умира но няма тленност -
О,ето виждам я
прекрасна Жерав птица
с пера от багри
истинска кралица
в сърцето носи
съдбата на Поета
Ерато ме докосва
душата ми е клета. -
Ех как стопли, ти, душа ми -
затворници в летящо Оригами
Светлината блесна ми в зеницата
и благодарност, Гавраиле, пращам ти по Жерав птицата! -
Ти пишеш стихове
бразди неназовани
горят във пламъци
нали за жар са призовани.
Словата ти,душевната стихия
в зениците нечии ще блеснат
за тях затвор ще бъдат Оригами
"Словата ти Поете не са оковани". -
Много благодаря, Пепи! Просто напоследък си задавам въпроса "Ами ако умра, внезапно, наскоро?! - Семейство ми, близките ми ще ги намерят ли за да ги изчетат, ще търсят ли в тях истинската, дълбоката същност на Душата ми?" ....Та от това и от внезапното заминаване от този свят на някои приятели поети, чийто стихове четем и до днес тук и другаде, бе провокиран този стих...В този смисъл донякъде стихотворението ми посветено на някои от тях - отишлите си...
-
Мечта и копнеж на всеки поет да достигнат до сърцето на читателя и да оставят своята следа, за да бъде почустван. Комплименти, Рени!
-
Мерси, Хари!
-
Хубаво!
-
Руми, Стойчо, Марго, Маги, Влад! Трогнахте ме много, благодаря ви!
-
"Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –"
Приеми моите поздравления, Рени! Много силно стихотворение! -
Не искам думите ми да останат без зеница... толкова хубаво казано... защото в думите на поета живее душата му. ..
-
Това е мечтата и страха на всеки поет. Така мисля. Всеки поет иска поезията му да остане и да се чете, а не да се забрави. То, с всички творци е така! Искат живот за творбите си! Искат да останат чрез тях! Поздрав!
-
Поздрави за написаното от теб,Рени!
-
Специален човек си ти, Рени! Винаги различна и винаги себе си! Поздрав и от мен!
-
Младене, благодаря, че постави в "любими"!
-
Толкова приятни думи сте ми казали - Валя, Силве, Любо, Меги! Благодаря ви - дано ги заслужавам наистина!
-
"– Думи сях - нека жъне който има плуг и сърп!"
Браво! -
Със Силвия! Наистина си необикновена и силна жена, а това стихотворение има много специален контекст!
-
С Валя! (цял ден ми взима думите от устата и ги записва вместо мен, много е бърза
)
Рени, словата ти са вълшебни и звучат по необикновен начин, ти самата си необикновена жена и силата ти се усеща във всяка дума. Бъди здрава! 💜 -
Рени, рано ти е за тунела на мрака. Такива красиви хора, като теб няма за какво да се притесняват. Пожелавам ти още сто години усмивки, муза и щастие! Хубав стих си съчинила!
-
Благодаря, Люси! И за посочването на грешката - ще коригирам.
-
Хареса ми, Рената!💐⚘ Имаш една грешчица " да" в повече на третия ред.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
