Случаен пътнико през хиляди животи,

кога пресъхна вярата ти в мен,

защо продаде късчето надежда,

сред сенки да се скиташ уморен.

Случаен пътнико сред хиляди животи,

ни една душа не съм забравил,

положих знаци в пътя ти трънлив,

че с теб съм и не съм те изоставил.

Случаен пътнико през хиляди животи,

ти сам реши да дойдеш в този свят,

и търпеливо чакаше в безвремието,

преди безброй души да се родят.

Случаен пътнико през хиляди животи,

дрехата от земна кал е най-правдива,

кой лош или добър е тя показва,

и в нея всяка слабост се разкрива.

Случаен пътнико през хиляди животи,

не съм те пратил тук, за да те съдя,

но всяка тъмна мисъл що покълва -

от душата ти безсмъртна да изпъдя.

Случаен пътнико през хиляди животи,

проводих те за меч и изпитание,

изпратих те през огън да преминеш,

за да добиеш мъдрост и познание.

Случаен пътнико през хиляди животи,

излез от сенките и изправи снага,

дали ще има „утре”, няма да разкрия,

на теб съм дал единствено „сега”.