22.11.2015 г., 23:46  

Случаен пътнико през хиляди животи

499 0 1

Случаен пътнико през хиляди животи,

кога пресъхна вярата ти в мен,

защо продаде късчето надежда,

сред сенки да се скиташ уморен.

 

Случаен пътнико сред хиляди животи,

ни една душа не съм забравил,

положих знаци в пътя ти трънлив,

че с теб съм и не съм те изоставил.

 

Случаен пътнико през хиляди животи,

ти сам реши да дойдеш в този свят,

и търпеливо чакаше в безвремието,

преди безброй души да се родят.

 

Случаен пътнико през хиляди животи,

дрехата от земна кал е най-правдива,

кой лош или добър е тя показва,

и в нея всяка слабост се разкрива.

 

Случаен пътнико през хиляди животи,

не съм те пратил тук, за да те съдя,

но всяка тъмна мисъл що покълва -

от душата ти безсмъртна да изпъдя.

 

Случаен пътнико през хиляди животи,

проводих те за меч и изпитание,

изпратих те през огън да преминеш,

за да добиеш мъдрост и познание.

 

Случаен пътнико през хиляди животи,

излез от сенките и изправи снага,

дали ще има „утре”, няма да разкрия,

на теб съм дал единствено „сега”.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Развей Прах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...