Wali (Виолета Томова)
280 1156
24 нояб. 2014 г., 17:32

Случайна диря 

  Поэзия » Другая
608 0 2

 

 

             Случайна диря

 

 

           Всичко си  тече

                   и всичко си отива,

           но остава диря

                   от някого диря.

 

          Диря от поток,

                  обрасла в коприва,

          като следа дива

                  от слава горчива.

 

         Диря от звезда,

                напуснала небето.

         От забрава диря,

               дълбала в сърцето.

 

         Диря от живота,

              сам и неизвестен,

         като тъжна песен,

             пята в късна есен.

 

          Всичко си тече

              и всичко си отива,

          но остава диря,

              някаква си диря.

 

          Тя дали ни води

             към тъмна дъбрава,

          към хоризонт светъл

             или скучна врява?

 

          Детска ли е диря,

              в живот въртележка

          или стара диря,

              или е от днеска?

 

           Неизвеста диря.

                Всеки отминава,

           но един остава

                и я разпознава.

 

           За него животът

                вече ще е лесен.

          Той не е загубен

                и не е обречен.

 

          Посока намерил

              и му е познато.

          Самотната птица

             ще намери ято.

© Виолета Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вярвам Ти, Вили и споделям Надеждата от Поезията Ти. Благодаря!
  • Много хубаво стихотворение, попълващо празнотата оставаща след прословутото Хераклитово "Панта рей" с един завършек-откритие:

    "Неизвеста диря. Всеки отминава,
    но един остава и я разпознава.
    За него животът вече ще е лесен.
    Той не е загубен и не е обречен.
    Посока намерил и му е познато.
    Самотната птица ще намери ято."

    Точно в това е Поезията - да откриеш нещо и направиш принос точно там, където всички тъпчат на равно място и повтарят като папагали една
    зазубрена от тях и наложена още от древността, идолизирана истина.

    Поздравявам авторката за това стихотворение, с което ме обогати!
Предложения
: ??:??