Случайна диря
Случайна диря
Всичко си тече
и всичко си отива,
но остава диря
от някого диря.
Диря от поток,
обрасла в коприва,
като следа дива
от слава горчива.
Диря от звезда,
напуснала небето.
От забрава диря,
дълбала в сърцето.
Диря от живота,
сам и неизвестен,
като тъжна песен,
пята в късна есен.
Всичко си тече
и всичко си отива,
но остава диря,
някаква си диря.
Тя дали ни води
към тъмна дъбрава,
към хоризонт светъл
или скучна врява?
Детска ли е диря,
в живот въртележка
или стара диря,
или е от днеска?
Неизвеста диря.
Всеки отминава,
но един остава
и я разпознава.
За него животът
вече ще е лесен.
Той не е загубен
и не е обречен.
Посока намерил
и му е познато.
Самотната птица
ще намери ято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
