Тя ще мине покрай теб неволно
с полъха на нежна вишна
и косите ù ще помнят бегло
погледа, със който си пронизал.
После от устата ти ще капе
сладкото на този спомен,
но това, което ще остане,
няма никога да бъде твое.
В мислите ти ще се лутат думи,
думите ти ще се лутат странно
и по сянката на млада дама
сигурно ще страдаш бавно...
В миналото си ще виждаш грешки,
може би дори ще съжаляваш,
ала само щом я осъзнаеш -
болката, с която си ранявал.
::::::::::::::::::::::::::::
Тя ще мине покрай теб неволно,
синьото в очите ù си виждал...
И тогава ще се върне спомен
за жена... която си подминал.
© Венета Димитрова Все права защищены