Aug 17, 2010, 9:34 PM

Случайна среща

  Poetry » Love
1.9K 0 6

Тя ще мине покрай теб неволно

с полъха на нежна вишна

и косите ù  ще помнят бегло

погледа, със който си пронизал.

 

После от устата ти ще капе

сладкото на този спомен,

но това, което ще остане,

няма никога да бъде твое.

 

В мислите ти ще се лутат думи,

думите ти ще се лутат странно

и по сянката на млада дама

сигурно ще страдаш бавно...

 

В миналото си ще виждаш грешки,

може би дори ще съжаляваш,

ала само щом я осъзнаеш -

болката, с която си ранявал.

::::::::::::::::::::::::::::

 

Тя ще мине покрай теб неволно,

синьото в очите ù си виждал...

И тогава ще се върне спомен

за жена... която си подминал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....