Aug 17, 2010, 9:34 PM

Случайна среща

  Poetry » Love
1.9K 0 6

Тя ще мине покрай теб неволно

с полъха на нежна вишна

и косите ù  ще помнят бегло

погледа, със който си пронизал.

 

После от устата ти ще капе

сладкото на този спомен,

но това, което ще остане,

няма никога да бъде твое.

 

В мислите ти ще се лутат думи,

думите ти ще се лутат странно

и по сянката на млада дама

сигурно ще страдаш бавно...

 

В миналото си ще виждаш грешки,

може би дори ще съжаляваш,

ала само щом я осъзнаеш -

болката, с която си ранявал.

::::::::::::::::::::::::::::

 

Тя ще мине покрай теб неволно,

синьото в очите ù си виждал...

И тогава ще се върне спомен

за жена... която си подминал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...