Hekredel (Христо Славов)
1524 419
12 мая 2011 г., 10:57

Случайна среща 

  Поэзия » Любовная
576 1 3

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

 

Със весел кръшен смях край мене спряхте…

И аз останах вкаменен!

Очите ти за мен неземни бяха…

И аз разбрах, че гледаш мен.

 

За първи път те срещах във живота

и  бях от тебе поразен!

Стоях като качен на ешафода...

Светът се губеше под мен.

 

Страхувах се, че няма да те срещна,

че пак ще си остана, сам.

И тази среща ще е неуспешна

и ще пропадне, още там.

 

Страхувах се, че там ще те загубя.

И радостта ми ще е миг!

Аз безнадеждно вече те залюбих,

затуй страхът ми бе велик!

 

И пак със смях край мене отлетяхте.

А аз останах вцепенен,

Но наште погледи за миг се сляха;

И аз разбрах, че ти си  с мен!

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам какво Ви притеснява в "спряхте и отлетяхте"-това са две чисто български думи,които заслужават уважение...Уважителната форма,която не знам ,защо Ви притеснява се отнася за цялата моминска група,част от която и и обекта на моето неистово внимание
  • При спирането и отлитането е в уважителната форма... хм, има резон за тази работа - очертава параметри за прочита... но римите, римите - така притеснително се нуждаят от това да бъде "спряхте" и "отлетяхте", че първата роля, която предложих, на уважителната форма сигурно е само в моята глава....
Предложения
: ??:??