May 12, 2011, 10:57 AM

Случайна среща

  Poetry » Love
710 1 3

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

 

Със весел кръшен смях край мене спряхте…

И аз останах вкаменен!

Очите ти за мен неземни бяха…

И аз разбрах, че гледаш мен.

 

За първи път те срещах във живота

и  бях от тебе поразен!

Стоях като качен на ешафода...

Светът се губеше под мен.

 

Страхувах се, че няма да те срещна,

че пак ще си остана, сам.

И тази среща ще е неуспешна

и ще пропадне, още там.

 

Страхувах се, че там ще те загубя.

И радостта ми ще е миг!

Аз безнадеждно вече те залюбих,

затуй страхът ми бе велик!

 

И пак със смях край мене отлетяхте.

А аз останах вцепенен,

Но наште погледи за миг се сляха;

И аз разбрах, че ти си  с мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам какво Ви притеснява в "спряхте и отлетяхте"-това са две чисто български думи,които заслужават уважение...Уважителната форма,която не знам ,защо Ви притеснява се отнася за цялата моминска група,част от която и и обекта на моето неистово внимание
  • При спирането и отлитането е в уважителната форма... хм, има резон за тази работа - очертава параметри за прочита... но римите, римите - така притеснително се нуждаят от това да бъде "спряхте" и "отлетяхте", че първата роля, която предложих, на уважителната форма сигурно е само в моята глава....

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....