Случайна среща
СЛУЧАЙНА СРЕЩА
Със весел кръшен смях край мене спряхте…
И аз останах вкаменен!
Очите ти за мен неземни бяха…
И аз разбрах, че гледаш мен.
За първи път те срещах във живота
и бях от тебе поразен!
Стоях като качен на ешафода...
Светът се губеше под мен.
Страхувах се, че няма да те срещна,
че пак ще си остана, сам.
И тази среща ще е неуспешна
и ще пропадне, още там.
Страхувах се, че там ще те загубя.
И радостта ми ще е миг!
Аз безнадеждно вече те залюбих,
затуй страхът ми бе велик!
И пак със смях край мене отлетяхте.
А аз останах вцепенен,
Но наште погледи за миг се сляха;
И аз разбрах, че ти си с мен!
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не знам какво Ви притеснява в "спряхте и отлетяхте"-това са две чисто български думи,които заслужават уважение...Уважителната форма,която не знам ,защо Ви притеснява се отнася за цялата моминска група,част от която и и обекта на моето неистово внимание
-
При спирането и отлитането е в уважителната форма... хм, има резон за тази работа - очертава параметри за прочита... но римите, римите - така притеснително се нуждаят от това да бъде "спряхте" и "отлетяхте", че първата роля, която предложих, на уважителната форма сигурно е само в моята глава....
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
