29 окт. 2011 г., 17:52

Случайна среща

933 0 1

Циганка щастлива срещнах във града,

стройна и красива, с шарена пола,

с дълги черни къдри, с мургаво лице,

със загадъчна усмивка и с огнено сърце.

 

Тя плени ме бързо, с черните очи,

трепна ми сърцето, подпали го с искри,

аз ú се усмихнах, прегърнах я за миг,

забравих после всичко, целунах я със вик.

 

Предложих ú да стане съпруга и жена,

но тя ми отговори: Не мога, не сега,

родена съм да скитам по шарения свят,

да веселя народа във всеки кът и град.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...