Циганка щастлива срещнах във града,
стройна и красива, с шарена пола,
с дълги черни къдри, с мургаво лице,
със загадъчна усмивка и с огнено сърце.
Тя плени ме бързо, с черните очи,
трепна ми сърцето, подпали го с искри,
аз ú се усмихнах, прегърнах я за миг,
забравих после всичко, целунах я със вик.
Предложих ú да стане съпруга и жена,
но тя ми отговори: Не мога, не сега,
родена съм да скитам по шарения свят,
да веселя народа във всеки кът и град.