Oct 29, 2011, 5:52 PM

Случайна среща

  Poetry » Other
929 0 1

Циганка щастлива срещнах във града,

стройна и красива, с шарена пола,

с дълги черни къдри, с мургаво лице,

със загадъчна усмивка и с огнено сърце.

 

Тя плени ме бързо, с черните очи,

трепна ми сърцето, подпали го с искри,

аз ú се усмихнах, прегърнах я за миг,

забравих после всичко, целунах я със вик.

 

Предложих ú да стане съпруга и жена,

но тя ми отговори: Не мога, не сега,

родена съм да скитам по шарения свят,

да веселя народа във всеки кът и град.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...