И понеже вярвам в чудеса,
искам времето да спра
преди време,
цели пет лета,
аз, вървейки под дъжда,
някак си съвсем случайно,
свирейки с уста,
срещнах моята мечта,
после пак така случайно
минах под дъга
и с мечтата във ръка
станах аз жена.
© Вран Гарванов Все права защищены