May 19, 2012, 12:45 AM

Случайност 

  Poetry » Phylosophy
349 0 0
И понеже вярвам в чудеса,
искам времето да спра
преди време,
цели пет лета,
аз, вървейки под дъжда,
някак си съвсем случайно,
свирейки с уста,
срещнах моята мечта,
после пак така случайно
минах под дъга
и с мечтата във ръка
станах аз жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вран Гарванов All rights reserved.

Random works
: ??:??