случка

30 июн. 2009 г., 16:19

Поэзия » Для детей

1375 0 2

Над селцето тежък зной -жежки, огнени лъчи.

Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.

И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!

Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!

В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга!

Туй ти беше полет пръв ,но до края не успя!

Не умирай, миг постой!

Ето синьото небе заклокочи кат порой!

Не умирай! Миг постой!

юли 1961 г

с. Тръстеник