Над селцето тежък зной -жежки, огнени лъчи.
Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.
И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!
Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!
В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга!
Туй ти беше полет пръв ,но до края не успя!
Не умирай, миг постой!
Ето синьото небе заклокочи кат порой!
Не умирай! Миг постой!
юли 1961 г
с. Тръстеник
© Георги Минчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Аз съм сина на Емилия.