Над селцето тежък зной -жежки, огнени лъчи.
Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.
И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!
Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!
В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга!
Туй ти беше полет пръв ,но до края не успя!
Не умирай, миг постой!
Ето синьото небе заклокочи кат порой!
Не умирай! Миг постой!
юли 1961 г
с. Тръстеник
© Георги Минчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Аз съм сина на Емилия.