случка

30 jun 2009, 16:19

Poesía » Para niños

1197 0 2

Над селцето тежък зной -жежки, огнени лъчи.

Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.

И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!

Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!

В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга!

Туй ти беше полет пръв ,но до края не успя!

Не умирай, миг постой!

Ето синьото небе заклокочи кат порой!

Не умирай! Миг постой!

юли 1961 г

с. Тръстеник

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dobyskillta (Добрин Колев)

2013-03-29T14:49:10+02:00

Много ми харесва как пишеш. Аз съм сина на Емилия.
Karaman (Сириус Надежда)

2009-07-11T23:16:08+03:00

Поздрав!