Над селцето тежък зной -жежки, огнени лъчи.
Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.
И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!
Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!
В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга!
Туй ти беше полет пръв ,но до края не успя!
Не умирай, миг постой!
Ето синьото небе заклокочи кат порой!
Не умирай! Миг постой!
юли 1961 г
с. Тръстеник