bulgeomin (Георги Минчев) bulgeomin (Георги Минчев)
1 14
30.06.2009 г., 16:19

случка

1.8K 0 2

  Над селцето тежък зной -жежки, огнени  лъчи.

Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.

И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!

Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!

 

 В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга!

Туй ти беше полет пръв ,но до края не успя!  

 

Не умирай, миг постой!

Ето синьото небе заклокочи кат порой!

Не умирай! Миг постой!

 

юли 1961 г

с. Тръстеник

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Минчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0