30.06.2009 г., 16:19 ч.

случка 

  Поезия » За деца
1377 0 2

  Над селцето тежък зной -жежки, огнени  лъчи.

Всичко живо е в покой - вятърът дори мълчи.

И отгоре кат стрела тупна мъничко телце!

Бързо вземам го в ръка - птиче малко със сърце!

 

 В човчицата струйка кръв, а в очичките тъга!

Туй ти беше полет пръв ,но до края не успя!  

 

Не умирай, миг постой!

Ето синьото небе заклокочи кат порой!

Не умирай! Миг постой!

 

юли 1961 г

с. Тръстеник

 

© Георги Минчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??