14 авг. 2014 г., 10:57  

Случка

1.7K 2 41

 

Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.

 

Умира старец там - на тротоара.
От глад издъхва с просещи ръце.
Над тремора им декемврийска пара
с венец от смог маркира му парцел.

 

С ленива съвест ти ще го прекрачиш,
с непомрачено от видяното чело.
За този просяк няма кой да плаче
и кой да му направи опело.

 

А после лицемерно свещ студена
под купола на храма ще държиш.
На седем милиарда разделена
вината мъничка ще отзвучи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иванка! Всъщност ти формулираш главната драма на съвремието. Все по-честата липса на душа в съвременнияя човек. И това не е случайно явление. Дори бих казал, че ние хората сме жертва на вектора на т.нар. социално развитие и в този смисъл имаме смекчаващи вината обстоятелства. В тези огромни каменни мегаполиси, обитавани от съвременния представител на хомо сапиенс, където последната му връзка с природата остава секса, какво друго да очакваме, освен все по-нарастващо бездушие.

    Поздравявам те за този смел и безпощадно точен портрет на преобладаващия съвременен човек - безпардонният простак!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Благодаря ти, Северина! Трогнат съм от оценката ти.
  • Великолепно стихо. Ясно послание. !
  • Мерси, Нели! Трогнат съм от тези толкова хубави думи, които каза за поетичния ми текст.

    С най-сърдечен поздрав и 9 пожелание за една усмихната седмица: Младен Мисана
  • Много силен стих. Идеята ти в поантата ме впечатли. Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...