Sovi4ka (Христина)
53 155
7 апр. 2015 г., 21:09

Случка 

  Поэзия » Другая
510 0 4

Вселената пострада от безсъние,

затуй са бурни тези ветрове.

Откраднато щастие било е

проблясъкът от други светове.

Сега е тихо, тихичко – до бяло

почти клиничен перигей.

Под микроскоп се вижда оцеляла

опашка на комета да линей.

От прашната остатъчна вихрушка

спирално пренареждам ДНК.

Животът ни е само кратка случка

на фона на безкрайността.

© Христина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се,че те има...
  • Всяко изречение в стиха ти,е многопластова картина с голяма дълбочина на идеята. Удоволствие е, да усетя откровението във философският ти стих, Совичке!
    Радвам се,че прочетох!
  • Благодаря Георги, оценката ти ми е ценна!
  • Чудесен стих, а финалът е направо убииствено силен.
Предложения
: ??:??