7 апр. 2015 г., 21:09

Случка

971 0 4

Вселената пострада от безсъние,

затуй са бурни тези ветрове.

Откраднато щастие било е

проблясъкът от други светове.

Сега е тихо, тихичко – до бяло

почти клиничен перигей.

Под микроскоп се вижда оцеляла

опашка на комета да линей.

От прашната остатъчна вихрушка

спирално пренареждам ДНК.

Животът ни е само кратка случка

на фона на безкрайността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се,че те има...
  • Всяко изречение в стиха ти,е многопластова картина с голяма дълбочина на идеята. Удоволствие е, да усетя откровението във философският ти стих, Совичке!
    Радвам се,че прочетох!
  • Благодаря Георги, оценката ти ми е ценна!
  • Чудесен стих, а финалът е направо убииствено силен.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...