Вселената пострада от безсъние,
затуй са бурни тези ветрове.
Откраднато щастие било е
проблясъкът от други светове.
Сега е тихо, тихичко – до бяло
почти клиничен перигей.
Под микроскоп се вижда оцеляла
опашка на комета да линей.
От прашната остатъчна вихрушка
спирално пренареждам ДНК.
Животът ни е само кратка случка
на фона на безкрайността.
© Христина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
