Sovi4ka (Христина)
53 155
7.04.2015 г., 21:09 ч.

Случка 

  Поезия » Друга
610 0 4

Вселената пострада от безсъние,

затуй са бурни тези ветрове.

Откраднато щастие било е

проблясъкът от други светове.

Сега е тихо, тихичко – до бяло

почти клиничен перигей.

Под микроскоп се вижда оцеляла

опашка на комета да линей.

От прашната остатъчна вихрушка

спирално пренареждам ДНК.

Животът ни е само кратка случка

на фона на безкрайността.

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се,че те има...
  • Всяко изречение в стиха ти,е многопластова картина с голяма дълбочина на идеята. Удоволствие е, да усетя откровението във философският ти стих, Совичке!
    Радвам се,че прочетох!
  • Благодаря Георги, оценката ти ми е ценна!
  • Чудесен стих, а финалът е направо убииствено силен.
Предложения
: ??:??