3 мая 2011 г., 20:19

Случка от една пейка

719 0 0

 

 

 

 

                                                 Денят е неделен

                                                 следобедът е син

                                                 Знаеш... blue sunday

                                                 Вкусът е на кафе

                                                 градът е фон

                                                 минувачите са сенки

                                                 породени от слънцето

 

                                                 Очите са затворени

                                                 темата е въображение

                                                 мислите са за теб

                                                 формата им е

                                                 неопределена...

                                                 По-скоро е въздух

                                                 или лек ветрец

                                                 който се понася

                                                 към теб...

 

                                                 Искам да те обхвана

                                                 да усетя лекотата

                                                 която така ме впечатлява

                                                 да те повдигна

                                                 да те завъртя

                                                 да те положа

                                                 по гръб на

                                                 зелените поляни

                                                 които така обичаш

                                                 да те галя

                                                 да се нося над теб

                                                 по меката ти кожа

                                                 да се спусна

                                                 над устните

                                                 а ти само да се

                                                 досещаш откъде

                                                 идва тази въздушна

                                                 закачка...

 

                                                 Отварям очи

                                                 И пак ги затварям

                                                 Усещам те

                                                 Мислиш

                                                 Колко познат

                                                 е вятърът в този

                                                 неделен ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Панайот Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...