3.05.2011 г., 20:19

Случка от една пейка

721 0 0

 

 

 

 

                                                 Денят е неделен

                                                 следобедът е син

                                                 Знаеш... blue sunday

                                                 Вкусът е на кафе

                                                 градът е фон

                                                 минувачите са сенки

                                                 породени от слънцето

 

                                                 Очите са затворени

                                                 темата е въображение

                                                 мислите са за теб

                                                 формата им е

                                                 неопределена...

                                                 По-скоро е въздух

                                                 или лек ветрец

                                                 който се понася

                                                 към теб...

 

                                                 Искам да те обхвана

                                                 да усетя лекотата

                                                 която така ме впечатлява

                                                 да те повдигна

                                                 да те завъртя

                                                 да те положа

                                                 по гръб на

                                                 зелените поляни

                                                 които така обичаш

                                                 да те галя

                                                 да се нося над теб

                                                 по меката ти кожа

                                                 да се спусна

                                                 над устните

                                                 а ти само да се

                                                 досещаш откъде

                                                 идва тази въздушна

                                                 закачка...

 

                                                 Отварям очи

                                                 И пак ги затварям

                                                 Усещам те

                                                 Мислиш

                                                 Колко познат

                                                 е вятърът в този

                                                 неделен ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Панайот Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...