1 мая 2014 г., 19:57

Служиме на суетата

471 0 0

Какво ли във живота си не правим,
със модата да сме добре.
И глупавата суета да славим,
и да  го правим от сърце...

Отказваме нормално да се храним!
Зачеркваме било и не било!
Но вятъра на Модата да хванем...
Да хвърлим някое кило!

Във фитнеса за хубост пак се мъчим,
със гирички и колела,
и със това пред другите се пъчим,
потта успешна, че била.

А можехме туй в работа да впрегнем,
дори да посадим цветя...
Или един десерт да пренебрегнем,
и да постигнем пак това.

Един път в седмицата, във неделя,
да хванем дивата гора,
и легнал във зелената постеля,
акъла си да събера!

Сега си правя тази равносметка,
но правил ли съм я преди?!
Нали и аз съм суетата четкал,
макар да знам, че ми вреди!
   14.04.2014г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...