Обърнах поглед и... какво?...
Една бездушна пустота
с мириса на въглен и дърво,
насечен дъх в горещина...
Сред влага, слуз, кървяща плът,
паяжина, нервни окончания,
гръбнак, като олющен прът
и ехо от отминали страдания.
Видях сърце през поглед отмалял,
как с лудия си ритъм нажежи ме,
в което с нокти някой бе дълбал,
за да изпише твойто име. ...