Сляпа атмосфера
Обърнах поглед и... какво?...
Една бездушна пустота
с мириса на въглен и дърво,
насечен дъх в горещина...
Сред влага, слуз, кървяща плът,
паяжина, нервни окончания,
гръбнак, като олющен прът
и ехо от отминали страдания.
Видях сърце през поглед отмалял,
как с лудия си ритъм нажежи ме,
в което с нокти някой бе дълбал,
за да изпише твойто име.
И нечии глухи гласове,
прииждащи от висини дълбоки,
сякаш от далечни светове
и се разбиваха по всичките посоки.
И някак свит и прикован,
притиснат в сляпа атмосфера
в пространството без под и без таван
не виждах ценности ни вера.
Обърнах поглед и... какво?...
Разбрах, че в себе си се вглеждам,
така размит и... с мирис на дърво
и зъби впил във лудата надежда...
© Валентин Желязков All rights reserved.
