Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
10.12.2007 г., 9:04 ч.

Сляпа атмосфера 

  Поезия
562 0 11
 

Обърнах поглед и... какво?...

Една бездушна пустота

с мириса на въглен и дърво,

насечен дъх в горещина...

 

Сред влага, слуз, кървяща плът,

паяжина, нервни окончания,

гръбнак, като олющен прът

и ехо от отминали страдания.

 

Видях сърце през поглед отмалял,

как с лудия си ритъм нажежи ме,

в което с нокти някой бе дълбал,

за да изпише твойто име.

 

И нечии глухи гласове,

прииждащи от висини дълбоки,

сякаш от далечни светове

и се разбиваха по всичките посоки.

 

И някак свит и прикован,

притиснат в сляпа атмосфера

в пространството без под и без таван

не виждах ценности ни вера.

 

Обърнах поглед и... какво?...

Разбрах, че в себе си се вглеждам,

така размит и... с мирис на дърво

и зъби впил във лудата надежда...

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??