преди вечността...ти... бе слънце
сияещо и огряващо гробницата в която
са погребани останките от мъртвите ми дни
прекарани в ада сред демони
лъчите ти проникваха през бледата ми мъртвешка кожа
и огряваха срутените колони на древния храм на любовта ми
вътре в ковчег от изсъхнали кости лежи от векове пробито с кинжала на раздялата
черното ми сърце потънало в локва засъхнала кръв
© Милен Георгиев Все права защищены