преди вечността...ти... бе слънце
сияещо и огряващо гробницата в която
са погребани останките от мъртвите ми дни
прекарани в ада сред демони
лъчите ти проникваха през бледата ми мъртвешка кожа
и огряваха срутените колони на древния храм на любовта ми
вътре в ковчег от изсъхнали кости лежи от векове пробито с кинжала на раздялата
черното ми сърце потънало в локва засъхнала кръв
© Милен Георгиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
