Бавно слънцето се спуска

към замрялата земя.

И лъчите му опръскват

почернелите листа.

Жега страшна задушава

всички живи същества.

Само мислите остават

да бушуват край жарта.

Колко време ще живее

силата на моя дух?

И дали водица ще залее

прашния измъчен мъх?

Гущер в храстите се крие.

Мига тъпо, дърпа се, врещи.

Гледа в сянка да се свие,

инак няма да се оживи.

Хората в горите стенат,

нямат сили да вървят.

Нощната тъма очакват,

за да се поосвестят.

Времето ще е такова.

Няма да се промени.

Който и да е виновен,

някой трябва да плати.