Слънце
793
0
0
Бавно слънцето се спуска
към замрялата земя.
И лъчите му опръскват
почернелите листа.
Жега страшна задушава
всички живи същества.
Само мислите остават
да бушуват край жарта.
Колко време ще живее
силата на моя дух?
И дали водица ще залее
прашния измъчен мъх?
Гущер в храстите се крие.
Мига тъпо, дърпа се, врещи.
Гледа в сянка да се свие,
инак няма да се оживи.
Хората в горите стенат,
нямат сили да вървят.
Нощната тъма очакват,
за да се поосвестят.
Времето ще е такова.
Няма да се промени.
Който и да е виновен,
някой трябва да плати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хийл Всички права запазени
