exuded (Владимир Георгиев)
643 1321
12 окт. 2016 г., 17:58

Слънце 

  Поэзия » Другая
348 0 3

Плисна изгревът като леген вода,

изпуснат от ръката на всемира.

Забърза слънцето по билото – жена,

която трябва да простира.

 

Колко ли любов и колко страсти

с щипки ще окачи по небето:

Омраза, злоба, алчност, сладострастие –

опънати едно до друго на въжето.

 

На залез хоризонтът е простор.

Притихва времето изпрано, сухо.

Слънцето сега е жълт ковьор,

по който истини мъждукат.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Много оригинални метафори!

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??