exuded (Владимир Георгиев)
643 1321
Oct 12, 2016, 5:58 PM

Слънце 

  Poetry » Other
349 0 3

Плисна изгревът като леген вода,

изпуснат от ръката на всемира.

Забърза слънцето по билото – жена,

която трябва да простира.

 

Колко ли любов и колко страсти

с щипки ще окачи по небето:

Омраза, злоба, алчност, сладострастие –

опънати едно до друго на въжето.

 

На залез хоризонтът е простор.

Притихва времето изпрано, сухо.

Слънцето сега е жълт ковьор,

по който истини мъждукат.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Много оригинални метафори!

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??