Слънце
Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти
с щипки ще окачи по небето:
Омраза, злоба, алчност, сладострастие –
опънати едно до друго на въжето.
На залез хоризонтът е простор.
Притихва времето изпрано, сухо.
Слънцето сега е жълт ковьор,
по който истини мъждукат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados
