Слънце
Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти
с щипки ще окачи по небето:
Омраза, злоба, алчност, сладострастие –
опънати едно до друго на въжето.
На залез хоризонтът е простор.
Притихва времето изпрано, сухо.
Слънцето сега е жълт ковьор,
по който истини мъждукат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
