Слънцето грее еднакво за всички
Промъкна се през облаците гъсти. И вежди отсвъси!
Утрото настъпи. Светът се пробуди!
Възражда се природа! И става нова!
Със мимолетни създания. И нови поколения ухания!
Близко и далечно, в едно се сляха. Песен запяха!
В ушите ми задълго. В такт с музиката, премъдро!
Оттекващи звуци печално. Събуждащи се в ехо безкрайно!
Сам човек бъдеще създава... затова... да се старае!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены