24 авг. 2007 г., 08:49

Слънцето грее еднакво за всички 

  Поэзия
1023 0 2
Слънчева частица ден. Тихо простена!
Промъкна се през облаците гъсти. И вежди отсвъси!
Утрото настъпи. Светът се пробуди!
Възражда се природа! И става нова!

Със мимолетни създания. И нови поколения ухания!
Близко и далечно, в едно се сляха. Песен запяха!
В ушите ми задълго. В такт с музиката, премъдро!
Оттекващи звуци печално. Събуждащи се в ехо безкрайно!

Сам човек бъдеще създава... затова... да се старае!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??