24.08.2007 г., 8:49

Слънцето грее еднакво за всички

1.3K 0 2
Слънчева частица ден. Тихо простена!
Промъкна се през облаците гъсти. И вежди отсвъси!
Утрото настъпи. Светът се пробуди!
Възражда се природа! И става нова!

Със мимолетни създания. И нови поколения ухания!
Близко и далечно, в едно се сляха. Песен запяха!
В ушите ми задълго. В такт с музиката, премъдро!
Оттекващи звуци печално. Събуждащи се в ехо безкрайно!

Сам човек бъдеще създава... затова... да се старае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...