24.08.2007 г., 8:49

Слънцето грее еднакво за всички

1.2K 0 2
Слънчева частица ден. Тихо простена!
Промъкна се през облаците гъсти. И вежди отсвъси!
Утрото настъпи. Светът се пробуди!
Възражда се природа! И става нова!

Със мимолетни създания. И нови поколения ухания!
Близко и далечно, в едно се сляха. Песен запяха!
В ушите ми задълго. В такт с музиката, премъдро!
Оттекващи звуци печално. Събуждащи се в ехо безкрайно!

Сам човек бъдеще създава... затова... да се старае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....