Aug 24, 2007, 8:49 AM

Слънцето грее еднакво за всички

  Poetry
1.3K 0 2
Слънчева частица ден. Тихо простена!
Промъкна се през облаците гъсти. И вежди отсвъси!
Утрото настъпи. Светът се пробуди!
Възражда се природа! И става нова!

Със мимолетни създания. И нови поколения ухания!
Близко и далечно, в едно се сляха. Песен запяха!
В ушите ми задълго. В такт с музиката, премъдро!
Оттекващи звуци печално. Събуждащи се в ехо безкрайно!

Сам човек бъдеще създава... затова... да се старае!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...