6 мая 2007 г., 16:28

Слънцето и луната

Поэзия

773 0 6

                                           Разказаха ми тези ветрове,
                                           как слънцето копнее за луната,
                                           как всяка вечер времето зове,
                                           поне веднъж до нея да залезе.

                                           Студа в сърцето нейно да стопи,
                                           с една целувка, тъй желана само,
                                           да пламне огън, да горят звезди,
                                           небето да изригне като лава.

                                           Разказаха ми тези ветрове,
                                           как слънцето копнее за луната,
                                           но тъй далеч един от друг са те...
                                           Небето за пореден път заплака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасен стих Зоя.
Ако позволиш ще ти отговоря
с финала на един мой стих:

Търсене, бяг във времето,
а всеки носи светлината.
Намиране и ето … чудото,
целуна Слънцето Луната.

Поздрав и усмивка.

2007-05-07T01:10:45+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Браво и от мен Зоя,стихът ти много ми хареса!
Поздравления!

2007-05-06T19:52:41+03:00
Романтик (Христо Костов)

Прекрасен стих!!! Поздрави, Зоя!!!

2007-05-06T18:43:47+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Тъжен стих!
Харесва ми!
Поздрав!

2007-05-06T17:27:08+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Браво!
Отличен!

2007-05-06T16:59:16+03:00