May 6, 2007, 4:28 PM

Слънцето и луната

  Poetry
771 0 6
                                           Разказаха ми тези ветрове,
                                           как слънцето копнее за луната,
                                           как всяка вечер времето зове,
                                           поне веднъж до нея да залезе.


                                           Студа в сърцето нейно да стопи,
                                           с една целувка, тъй желана само,
                                           да пламне огън, да горят звезди,
                                           небето да изригне като лава.


                                           Разказаха ми тези ветрове,
                                           как слънцето копнее за луната,
                                           но тъй далеч един от друг са те...
                                           Небето за пореден път заплака.
                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...