Слънцето на края на тунела
И както в приказките някой беше писал:
"...един принц принцесата спаси..."
и даде й живот и смисъл,
и в радост деня й освети.
И той поискал да я води сам
към слънцето на края на тунела,
към изгрева му светъл, все натам...
и принцесата без страх ръката му поела.
Вървели дълго по тясната пътека,
уплашени, разплакани и уморени,
познали мъките, известни на човека,
но за миг дори не се разколебали.
И ето, че пред най-трудното препятствие надигнали глави
... в опит по-дълбоко да се опознаят.
Изведнъж, един в друг, занемели, вперили очи...
изгрева достигнали, без дори да знаят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Георгиева Все права защищены
