Слънцето на края на тунела

5.07.2009 г., 0:21 ч.

Поезия » Любовна

836 0 2

И както в приказките някой беше писал:

"...един принц принцесата спаси..."

и даде й живот и смисъл,

и в радост деня й освети.

И той поискал да я води сам

към слънцето на края на тунела,

към изгрева му светъл, все натам...

и принцесата без страх ръката му поела.

Вървели дълго по тясната пътека,

уплашени, разплакани и уморени,

познали мъките, известни на човека,

но за миг дори не се разколебали.

И ето, че пред най-трудното препятствие надигнали глави

... в опит по-дълбоко да се опознаят.

Изведнъж, един в друг, занемели, вперили очи...

изгрева достигнали, без дори да знаят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gareva (Гинка Гарева)

2009-07-24T00:56:11+03:00

Децата всде някога порастват,да му мислят възрастните.6
viki90 (Виктория Георгиева)

2009-07-05T18:07:16+03:00

И по детски изживяно.