Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
5 сент. 2020 г., 18:22

Слънцето си жъна 

  Поэзия » Другая
553 5 10

Когато капчица по капка се изтича

животът ми и става черно-бяла лента,

а музиката в хоризонта тихне -

усмихвам се, на спомените верна.

На бялото, останало във мрака,

на розовия полет на момиче,

усмихвам се и никого не чакам

и зная само – още го обичам...

Животът, на прескоци преживени,

въздишките, умирали понявга.

Мечтите, все по детски изглупели,

и любовта, която все очаквах...

Не ми е скъпа никоя сълзица,

но днес не плача, слънцето си жъна.

Закичена със цветна огърлица

в живота свой напук ще се завърна.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??