Слънцето си жъна
Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака,
на розовия полет на момиче,
усмихвам се и никого не чакам
и зная само – още го обичам...
Животът, на прескоци преживени,
въздишките, умирали понявга.
Мечтите, все по детски изглупели,
и любовта, която все очаквах...
Не ми е скъпа никоя сълзица,
но днес не плача, слънцето си жъна.
Закичена със цветна огърлица
в живота свой напук ще се завърна.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
