stel88 (Стеляна)
80 1791
16 апр. 2011 г., 10:49

Слънцето тук вече не грее 

  Поэзия
1316 0 10

Нощта с хладни пръсти опипва земята

и без никой да усети, кротко ляга

там, където по-рано цветя се смяха

и намачка ги дъхът ù с целувки от скреж.

А в душата ми няма земя и мрак не спи,

има гора от протегнати хиляди ръце,

а в юмруците им чадъри стърчат

и опитва се от плач да се опази, но...

Жена с печални очи ми предрече -

дори в сърцето свобода да бие,

самотата винаги ще ражда тишина

и вместо реки да текат, балони летят...

бели, зелени, червени и в мен болка се пука

от умиление по земята...

над която силни гласове са кънтяли,

съдирайки небето и кръв са проляли,

за да поникне от нея Свободата, но боли...

боли, че Слънцето пропуска да изгрява

и нищо, и намек от това не ни е останал.

© Стеляна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, аз веднъж се хванах да напиша нещо оптимистично, а в момента, в който посетих страницата ти, сякаш попаднах да противоположния полюс. Завладяваш ме с твоето мрачно послание! Поздрави!
  • Ако знаеш какво слънце е тук, Стели. Пращам ти снопче! Ив
  • Благодаря ви много. Светли дни и на вас.
  • това е днес...но утре
    слънцето непременно ще изгрее..
    прекрасен стих, Стеляна...сърдечно
    светли дни ти пожелавам..
  • Христос Воскресе, Стел!
  • Благодаря, Весе и Ивон.
  • "боли, че Слънцето пропуска да изгрява"

    !!!...

    Много близко!!!
  • Понякога пропуска Слънцето, но винаги ще изгрява!С поздрави, Стел!Харесах!
  • Благодаря ви, за това, че ви има и сте тук.
  • Думите ти са свързани с нишка от слънцето, с къделя от един закъсал на път облак и кичур немирен на вятъра. Затова ли търсим словата ти, Стели...Ив
Предложения
: ??:??