31 мар. 2006 г., 10:16

Слънцето вплете...

882 0 8

Слънцето вплете лъчите си
в моите разпилени коси,
докосна лицето ,ръцете ми,
а в очите ми заискри.
Топло и светло обгърна ме,
затуптя в моето сърце,
слънчева обич тъй истинска
с утрото се преплете.
Господи,колко е хубаво,
носи се дъх на цветя,
цъфнали бели овошки...
истинска пролетна красота!
Mузика в мен се роди,
птички припяват,камбана звъни!
Вятър довя ми надежди
в пролетни бели одежди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...