31 мар. 2006 г., 10:16

Слънцето вплете...

884 0 8

Слънцето вплете лъчите си
в моите разпилени коси,
докосна лицето ,ръцете ми,
а в очите ми заискри.
Топло и светло обгърна ме,
затуптя в моето сърце,
слънчева обич тъй истинска
с утрото се преплете.
Господи,колко е хубаво,
носи се дъх на цветя,
цъфнали бели овошки...
истинска пролетна красота!
Mузика в мен се роди,
птички припяват,камбана звъни!
Вятър довя ми надежди
в пролетни бели одежди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...