Слънцето вплете лъчите си
в моите разпилени коси,
докосна лицето ,ръцете ми,
а в очите ми заискри.
Топло и светло обгърна ме,
затуптя в моето сърце,
слънчева обич тъй истинска
с утрото се преплете.
Господи,колко е хубаво,
носи се дъх на цветя,
цъфнали бели овошки...
истинска пролетна красота!
Mузика в мен се роди,
птички припяват,камбана звъни!
Вятър довя ми надежди
в пролетни бели одежди!
© Евгения Тодорова Все права защищены