31 mar 2006, 10:16

Слънцето вплете...

  Poesía
886 0 8

Слънцето вплете лъчите си
в моите разпилени коси,
докосна лицето ,ръцете ми,
а в очите ми заискри.
Топло и светло обгърна ме,
затуптя в моето сърце,
слънчева обич тъй истинска
с утрото се преплете.
Господи,колко е хубаво,
носи се дъх на цветя,
цъфнали бели овошки...
истинска пролетна красота!
Mузика в мен се роди,
птички припяват,камбана звъни!
Вятър довя ми надежди
в пролетни бели одежди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...